Светът е широк-

играта до време..

Безкрайна стая

със много врати

Дали ще се луташ

и колко ,не зная,

…не питам аз,

не казвай ми ти

† 37 г. Сл.Хр.

St. Stephen the Deacon, Protomartyr

Св. първомъченик и архидякон Стефан – след възнесението на Господа поставен за диакон, обслужвал верните. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден – с камъни убит в 37 година.

Избраните били наречени „дякони“ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякона бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. „Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!“

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: „Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!“ Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ След това коленичил и извикал с висок глас: „Господи, не зачитай им тоя грях!“ – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. (Виж също: Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан).

Професорът предложил но гостите си по чаша кафе…….. отишъл до кухнята и се върнал с кана кафе и поднос, нареден с най-различни чаши: кристални, порцеланови, керамични, стъклени, пластмасови и най-обикновени картонени чашки от автомат за кафе.

Когато всички си взели чашки, професорът казал:

- Обърнете внимание, че всички скъпи чаши бяха взети, докато простите и евтините останаха. И макар това да е нормално за вас –вие искате само най-доброто за себе си, то това е и източникът на вашите проблеми в живота. Разберете, че чашката не прави кафето по-хубаво. Най- често тя е само по-скъпа, но понякога по-скъпата чаша скрива това, което е в нея. В действителност всичко, което вие искахте беше просто кафе, а не чаша. Но вие съзнателно избрахте най-хубавите чаши и след това се огледахте на кого каква се е паднала.

Но замислете се:  не е ли кафето- животът,  а чашите – работата, парите, положението в обществото. Те са само инструмент за поддържане на живота.
Видът на чашата няма да определи качеството на вашия живот.
Понякога, концентрирайки се само върху чашата, ние забравяме да се насладим на вкуса вътре в нея.

Най-щастливите хора не са тези, които имат най хубавите неща, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат

(Това е текст, взаимстван от сайта „Капки тишина“, който с леки редакции си позволявам да публикувам.) View This Poll

Това е като да отидеш на танци, а всички вече да знаят стъпките, чувството не е много приятно ,но упееш ли да го преодолееш те чакат доста по-приятни мигове. Понякога на нас сякаш ни е трудно да преглътнем тази първата горчива глътка,която сякаш ни тества how tough we are…

А кой не иска да танцува, да „лети“…/летенето е трудно…,да ../,но искам да ви помоля – Нека не се отказваме преди да се опитаме….!!!!!….никой не е повярвал,че ще успее преди да е  направил първата крачка…

/П.П дано се сетя следващия път какво трябва да ми напомни този послепис …/