Вторият тип герои са обикновени хора, политици, които се страхуват да се опълчат на тирана очи в очи. Те се интересуват от сигурността на всекидневието си, което за тях е равно на щастието. Успявят в заговор, но не се застъпват за никого, дори за най-близките си, когато Калигула ги скверни.

презКалигула на Явор Гърдев – Радикално добро!.

След една голяма любов

Светът е широк-

играта до време..

Безкрайна стая

със много врати

Дали ще се луташ

и колко ,не зная,

…не питам аз,

не казвай ми ти

† 37 г. Сл.Хр.

St. Stephen the Deacon, Protomartyr

Св. първомъченик и архидякон Стефан – след възнесението на Господа поставен за диакон, обслужвал верните. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден – с камъни убит в 37 година.

Избраните били наречени “дякони” (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякона бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. “Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!”

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: “Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!” Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: “Господи Иисусе, приеми духа ми!” След това коленичил и извикал с висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях!” – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. (Виж също: Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан).

Black Label Society
Uploaded by cloud6969.

Група съвипускници от престижен университет,създали отлична кариера, отишли на гости при своя стар професор. По време на визитата разговорът се завъртял около работата: съвипускниците се жалвали от многобройните трудности и житейски проблеми.

Професорът предложил но гостите си по чаша кафе…….. отишъл до кухнята и се върнал с кана кафе и поднос, нареден с най-различни чаши: кристални, порцеланови, керамични, стъклени, пластмасови и най-обикновени картонени чашки от автомат за кафе.

Когато всички си взели чашки, професорът казал:

- Обърнете внимание, че всички скъпи чаши бяха взети, докато простите и евтините останаха. И макар това да е нормално за вас –вие искате само най-доброто за себе си, то това е и източникът на вашите проблеми в живота. Разберете, че чашката не прави кафето по-хубаво. Най- често тя е само по-скъпа, но понякога по-скъпата чаша скрива това, което е в нея. В действителност всичко, което вие искахте беше просто кафе, а не чаша. Но вие съзнателно избрахте най-хубавите чаши и след това се огледахте на кого каква се е паднала.

Но замислете се:  не е ли кафето- животът,  а чашите – работата, парите, положението в обществото. Те са само инструмент за поддържане на живота.
Видът на чашата няма да определи качеството на вашия живот.
Понякога, концентрирайки се само върху чашата, ние забравяме да се насладим на вкуса вътре в нея.

Най-щастливите хора не са тези, които имат най хубавите неща, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат

(Това е текст, взаимстван от сайта „Капки тишина“, който с леки редакции си позволявам да публикувам.)

Нека зададем някакъв курсив и да започнем ….,не съм знаела,че едно начало може да  е толкова трудно…,толкова дълго планувано и пак без никаква гаранция за задоволителен резултат….,но нейсе решихме се …,отнякъде все пак трябва да се започне….

Това е като да отидеш на танци, а всички вече да знаят стъпките, чувството не е много приятно ,но упееш ли да го преодолееш те чакат доста по-приятни мигове. Понякога на нас сякаш ни е трудно да преглътнем тази първата горчива глътка,която сякаш ни тества how tough we are…

А кой не иска да танцува, да “лети”…/летенето е трудно…,да ../,но искам да ви помоля – Нека не се отказваме преди да се опитаме….!!!!!….никой не е повярвал,че ще успее преди да е  направил първата крачка…

/П.П дано се сетя следващия път какво трябва да ми напомни този послепис …/